Angel Tanasov | |
|---|---|
| Born | c. 1850 Cer, Ottoman Empire (present-day North Macedonia) |
| Died | 1881 Dushegubica, Ottoman Empire (present-day North Macedonia) |
| Rank | Voivode (Voyvoda) |
| Battles/wars | |
Angel Tanasov (Bulgarian: Ангел Танасов) or Anđelko Tanasović (Serbian Cyrillic: Анђелко Танасовић)[a] was a rebel leader active in Ottoman Macedonia.
Biography
Angel Tanasov was born in the Cer, near Kichevo, at the time part of the Ottoman Empire (in modern western North Macedonia) in about 1850.[1]
He lived in Romania from 1872 and volunteered in the Serbian-Ottoman War in 1876. On May 1, 1877, he joined Bulgarian Volunteer Corps in the Russian army[1] and fought at the Battle of Shipka Pass during the Russo-Turkish War (1877–1878).[2] After the war Atanasov returned to Macedonia where he supported the legal and illegal struggle of local Bulgarians to alleviate their situation. Tanasov gave support to the efforts of the Bulgarian Exarchate to collect appeals from oppressed Christian communities concerning their plight.[3] The combined bands of Angel Voyvoda and Iliya Deliya killed the Ottoman tyrant Smail Aga and his son Zekir.[4]
In 1880–81 he took part in the revolutionary movement in Western Macedonia (Brsjak Revolt) as voyvoda (commander) of cheta (armed band) in the region of Kichevo. He was in connection with other revolutionary activists - Hristo Stefanov, the priest from Krushevo, and revolutionaries from Ohrid - brothers Angel Sprostranov and Petar Sprostranov, Ivan Paunchev, Kosta Limonchev and Zlatan Boykikev (a brother of bishop Nathanael of Ohrid) etc.[5]
In 1881, after the Ottoman suppressing of the rebellion, Angel withdrew to the region of Galichnik, in western Macedonia. In the summer of 1881 he shot himself by mistake near the village of Lazaropole. Attacked by Ottoman regular and irregular troops in a cave, he was seriously wounded and captured. Later he was killed by bashi-bazouks (irregular troops) near the village of Dushegubica. His head was cut off and sent to his native village.[6][7]
Legacy
Angel Tanasov was glorified in a folk song known as Seven years of the Bulgarian mountains, o, Angel[8] or Seven years of the Bulgarian voyvoda, o, Angel.[9]
Annotations
References
- ^ a b Българското опълчение 1877-1878. Биографичен и библиографски справочник в три тома, том 2, Стара Загора 1999, с. 10. (Bulgarian Opalchenie 1877-1878. Biographical and bibliographical reference book in three volumes, Volume 2, Stara Zagora 1999, p. 10.)
Ангел Атанасов (Танасов) Роден през 1850 година в с. Цер, Битолско (дн. Република Македония). От 1872 г. пребивава в Румъния. Участва като доброволец в СТВ 1876. За постъпване в БО пристига от Галац. На 1 май 1877 г. е зачислен в 4 дружина, 2 рота. На 9 юни 1878 г. уволнен от 1 рота на дружината и заминава за Пловдив.
- ^ Македония: История и политическа съдба, Т.1, София 1994, с. 236. (Macedonia: History and political destiny, S.1, Sofia 1994, p. 236.)
- ^ Църнушанов 1966, p. 132
- ^ MacDermott, Mercia. Freedom or Death The Life of Gotsé Delchev, The Journeyman Press London & West Nyack, 1978, p. 55.
- ^ Църнушанов 1966, p. 147: "Затова от време на време Илия и Ангел слизаха до Охрид, а по-често при тях отиваха Ангел и Петър Спространови, Иван Паунчев, Коста Лимончев и Златан Бойкикев, който пък им донасяше писма от Натанаил", pp. 151–152: "От нелегалните присъстваха Илия, Ангел, Мияйле, Мицко и Насте Латовчето, придружени от отбрани четници. От Охрид бяха дошли Спространови, Иван Паунчев, Златан Бойкикев, Коста Лимончев и Зафир Белев, от Крушово - поп Христо и Георги Мицарев. От селата имаше повече хора...")
- ^ Дуко Тасевъ (Кичевски войвода 1880—1900 г.). Спомени, София 1938, с. 6 (Tasev, Duko. Memories, Sofia 1938, p. 6)
- ^ Църнушанов 1966, p. 180
- ^ Дуко Тасевъ, Кичевски войвода 1880—1900 г. Спомени, София 1938, с. 6: "Седумъ години бугарски планини, Ангеле бре"
- ^ Църнушанов 1966, p. 180: "Седумъ години бугарски войвода, Ангеле бре"
- ^ Jovan Jovanović; Stanoje Stanojević; Slobodan Jovanović; Nikola Stojanović (1935). Srpski narod u XIX veku. Vol. 16. Izdavačko i knjižarsko preduzeće G. Kon a.d. p. 142.
На терену се могло само нешто учи- нити у кичевско-поречкоме крају. То је била Брсјачка буна 1880. Четири јака човека, Илија Делија, Риста Ко- стадиновић, Мицко Крстић и Анђелко Танасовић, дигли су крајину (Демир-Хисар, ...
- ^ Veljko Đ Đurić; Miličko Mijović (1993). Ilustrovana istorija četničkog pokreta. Narodna knj. p. 26.
На терену се могло само нешто учинити у кичевско-поречкоме крају. То је била Брсјачка буна 1880. Четири јака човека, Илија Делија, Риста Костадиновић, Мишко Крстић и Анђелко Танасовић, дигли су крајину ...
- ^ Jovan Potkozarac (1969). Srbi u #. Vol. 2. p. 15.
Брсјаци су подигли буну у кичевском и поречком крају (Илија Делија, Риста Костадиновић, Мицко Крстић и Анђелко Танасовић). Устанак је трајао годину дана, а затим се под притиском турске силе и после погибије неких вођа ...
Sources
- Църнушанов, Коста. Охридското съзаклятие: предшественици, вдъхновители и дейци [Ohrid conspiracy: predecessors, inspirators and activists], Национален съвет на ОФ, София 1966
This page was last edited on 26 October 2023, at 22:18